През1921 г. празникът на Кирил и Методий е помрачен от един брутален акт на насилие. 11 деца са ранени от бомба
Снимка: 168chasa
В разгара на празненствата в центъра на София незнайно лице хвърля бомба по дефилиращите възпитаници и ранява тежко 20 души. Сутринта на 24 май 1921 година столицата осъмва покрита от мрачни облаци, предвещаващи нещо злокобно.
Вали дребен дъжд. Независимо от неприятното време денят на светите братя постоянно събира хората по площадите, написа 168chasa.bg.
Градът има празничен тип. Въпреки недоимъка улиците и постройките са богато украсени с гирлянди и цветя. Навред висят ликовете на солунските братя.
Към 9,30 часа облаците се разсейват и блества слънце. От всички краища на столицата към центъра потеглят колони от възпитаници, съпровождани от духова музика и пердашене на камбани. Около катедралата „ Света Неделя “ и по централните улици се струпва многохиляден народ.
Ентусиазираното голям брой се насочва към храма „ Св. Александър Невски “. Там е отслужен церемониален молебен.
След това министърът на просветата Стоян Омарчевски произнася вълнуваща тирада. Тълпата вика мощно „ ура “. Няколко военни и училищен оркестъра свирят „ Шуми Марица “. След химна стартира обичайното шествие по „ Цар Освободител “ към двореца.
Най-отпред вървят висшите духовници с икона на св. св. Кирил и Методий. След тях крачат формалните лица, отпред с министър Омарчевски. След тях маршируват юнкерите и опълчението и най-после учениците. По двата тротоара народът е направил гъст шпалир. Усмихнатото голям брой размахва флагове и букети. Минават около двореца, където Фердинанд ги приветства.
Часът е 11 и 15. Тържествената върволица минава по столичните улици „ Търговска “ и „ Дондуков “. Когато доближава до пресечката на „ Дондуков “ и „ Калоян “, покрай магазина на Коста Дабо, се разнася пъклен екот. Сред манифестиращите възпитаници е хвърлена бомба.
Тя избухва сред редовете на „ скаутите “, деца на съветски емигранти, и учениците от 3-та прогимназия. Писъци заглушават музиката. Настъпва невероятна блъсканица. По жълтите павета се търкалят окървавени тела. Музиката стопира. Паникьосани родители се втурват да търсят децата си.
Хората се отдръпват от пътя, с цел да създадат път на файтоните. Започва бързо товарене на ранените и извозването им към болничното заведение. Полицията реагира стремително и обезпечава кордон. Тежко ранени са 11 души. Те са откарани в Александровска болница. Други 8 са леко ранени. На тях им е оказана здравна помощ в Първа градска амбулатория.
Пострадалите са на възраст сред 13 и 43 години. Половината от тях са възпитаници. За благополучие няма убити, само че това не прави атентата по-малко злокобен. Според разказите на очевидци атентаторът побягнал по улица „ Калоян “. Някои от присъстващите се пробвали да го подгонят, само че той гръмнал три пъти във въздуха и отказал мераклиите. После траял да бяга по улица „ Княгиня Клементина “ (днес бул. „ Стамболийски “ в София). По пътя захвърлил перуката, мустаците и брадата, с които бил дегизиран.
Пред кафене “Континентал “ някакъв жандарм се опитал да го задържи, само че атентаторът стрелял, счупил прозореца на кафенето и стремително се отскубнал. Прекосил Градската градина и оттова нататък следите му се губят.
Също толкоз бързо националният яд се стоварва върху комунистите. Близо до мястото на гърмежа се намирал един от клубовете на алените. Някой от тълпата се провикнал, че бомбата пристигнала оттова.
Без да е ясно кой е направил атентата, хората жадуват за възмездие. Тълпите се насочват с бързи крачки към клубовете на комунистическата партия – Синдикалния дом на улица „ Кирил и Методий “ и Народния дом на Лъвов мост. Екзалтираните жители се разделят на два потока. Първият клуб е атакуван с камъни и тояги. Намиращите се вътре под паника се изпаряват при типа на разяреното голям брой и летящите твърди предмети.
Сред разяреното море от протестиращи се издига небрежно скърпен афиш с надпис: „ Искаме възмездие за почтените жертви “.
Някакъв мъж от намиращите се в постройката се опитал да усмири тълпата, само че бил премазан и откаран в болница в тежко положение. В рамките на няколко минути прозорците са изпочупени. Инвентарът е изцяло разфасован. Разрушителната сила е толкоз мощна, че никой не се сеща даже да открадне нещо. Всички документи и книги са изгорени, само че до сериозен пожар не се стига.
След отдръпването на тълпата от постройката са останали единствено стените Парчета от изпочупени маси, столове, порти, черчевета и печатарска техника се валят в прахоляка. Клубът на Лъвов мост в столицата има още по-незавидна орис.
Нападателите проникват вътре и стартират да разрушават. Един възрастен мъж се появява победоносно на балкона на втория етаж и с крясъци „ ура “ и „ да живей България “ приветства множеството. След като изпочупват всичко, което намират вътре, нападателите подпалват клуба и той изгаря до основи. Покрай него, изгаря и складът на кооперация „ Освобождение ”.
Въпреки случаите след обяд тържествата не престават, все едно нищо не се е случило. Празничното въодушевление е възобновено. След като задоволяват жаждата си за отплата, погромаджиите се връщат в центъра и се включват в уличните купони. По градинките са устроени училищен забави. Раздават се гратис кебапчета. Вечерта се вършат банкети. Евтините зрелища бързо заличават загатна от утринните събития и не разрешават на страха да вземе превъзходство.
Извършителят на атентата остава неразкрит, макар че оповестената премия за главата му доближава галактическата стойност от един милион лв.. Вестниците популяризират схема на атентатора, само че това не оказва помощ. Няма даже обвинен. Тиражират се спорни клюки по адрес на незнайния бомбаджия. Всичко това обърква следствието и тушира публичния интерес.
Погромаджиите се отървават единствено с мъмренеи то най-вече от пострадалата страна. Не е за подценяване и фактът, че просветният министър Стоян Омарчевски през 1921 година вкарва нов правопис в българския език. Това е посрещнато с злост от консервативните измежду и и от съперниците на Български земеделски народен съюз, чийто министър в държавното управление на Стамболийски е реформаторът Омарчевски. Тези среди фанатично считат, че премахването на буквата е офанзива против знаците на българщината.
Столичните екшъни на 24 май стават мотив и за почистване на политически сметки. Комунистите се дистанцират от атентата и упрекват държавното управление в провокация. Основанията за това са няколко. Предишния ден министър Омарчевски посетил някои високопоставени комунисти и ги заплашил с думите:
„ Вардете се на празника да не извършите някое предизвикателство! “ Към това алените прибавят и съзнателното безучастие на полицията.
Управляващите жигосват комунисти и анархисти.
В деня преди атентата, по време на тържествено заседание в Народния спектакъл, е имало провокации от страна на група комунисти. Същия ден анархистите разлепват из цяла София апели, в които приканват да не се чества 24 май, тъй като бил капиталистически празник. Инцидентите са идеалният мотив за държавното управление да се разправи с съперниците си отляво.
В столицата са осъществени всеобщи арести на подозрителни лица. Задържани са деятели на Българска комунистическа партия, а домовете им са обискирани. Следствието открива, че млада комунистка от Кукуш предизвестила предния ден свои земляци да не вървят на тържествата, тъй като „ ще се случи нещо ”.
Криминалистите, от своя страна, настояват, че бомбата е с дребна мощ, и атентаторът не е желал да убива. Истината и до момента не е разкрита.
Интерпретациите на събитията са пречупени през призмата на политическите пристрастия. Изразените отзиви от политици и криминалисти са надалеч от гледната точка на естествените хора, за които атентатът е чудовищно закононарушение, жертви на което стават почтени деца, а погромите са изблик на долните скотски пристрастености на тълпата.
В разгара на празненствата в центъра на София незнайно лице хвърля бомба по дефилиращите възпитаници и ранява тежко 20 души. Сутринта на 24 май 1921 година столицата осъмва покрита от мрачни облаци, предвещаващи нещо злокобно.
Вали дребен дъжд. Независимо от неприятното време денят на светите братя постоянно събира хората по площадите, написа 168chasa.bg.
Градът има празничен тип. Въпреки недоимъка улиците и постройките са богато украсени с гирлянди и цветя. Навред висят ликовете на солунските братя.
Към 9,30 часа облаците се разсейват и блества слънце. От всички краища на столицата към центъра потеглят колони от възпитаници, съпровождани от духова музика и пердашене на камбани. Около катедралата „ Света Неделя “ и по централните улици се струпва многохиляден народ.
Ентусиазираното голям брой се насочва към храма „ Св. Александър Невски “. Там е отслужен церемониален молебен.
След това министърът на просветата Стоян Омарчевски произнася вълнуваща тирада. Тълпата вика мощно „ ура “. Няколко военни и училищен оркестъра свирят „ Шуми Марица “. След химна стартира обичайното шествие по „ Цар Освободител “ към двореца.
Най-отпред вървят висшите духовници с икона на св. св. Кирил и Методий. След тях крачат формалните лица, отпред с министър Омарчевски. След тях маршируват юнкерите и опълчението и най-после учениците. По двата тротоара народът е направил гъст шпалир. Усмихнатото голям брой размахва флагове и букети. Минават около двореца, където Фердинанд ги приветства.
Часът е 11 и 15. Тържествената върволица минава по столичните улици „ Търговска “ и „ Дондуков “. Когато доближава до пресечката на „ Дондуков “ и „ Калоян “, покрай магазина на Коста Дабо, се разнася пъклен екот. Сред манифестиращите възпитаници е хвърлена бомба.
Тя избухва сред редовете на „ скаутите “, деца на съветски емигранти, и учениците от 3-та прогимназия. Писъци заглушават музиката. Настъпва невероятна блъсканица. По жълтите павета се търкалят окървавени тела. Музиката стопира. Паникьосани родители се втурват да търсят децата си.
Хората се отдръпват от пътя, с цел да създадат път на файтоните. Започва бързо товарене на ранените и извозването им към болничното заведение. Полицията реагира стремително и обезпечава кордон. Тежко ранени са 11 души. Те са откарани в Александровска болница. Други 8 са леко ранени. На тях им е оказана здравна помощ в Първа градска амбулатория.
Пострадалите са на възраст сред 13 и 43 години. Половината от тях са възпитаници. За благополучие няма убити, само че това не прави атентата по-малко злокобен. Според разказите на очевидци атентаторът побягнал по улица „ Калоян “. Някои от присъстващите се пробвали да го подгонят, само че той гръмнал три пъти във въздуха и отказал мераклиите. После траял да бяга по улица „ Княгиня Клементина “ (днес бул. „ Стамболийски “ в София). По пътя захвърлил перуката, мустаците и брадата, с които бил дегизиран.
Пред кафене “Континентал “ някакъв жандарм се опитал да го задържи, само че атентаторът стрелял, счупил прозореца на кафенето и стремително се отскубнал. Прекосил Градската градина и оттова нататък следите му се губят.
Също толкоз бързо националният яд се стоварва върху комунистите. Близо до мястото на гърмежа се намирал един от клубовете на алените. Някой от тълпата се провикнал, че бомбата пристигнала оттова.
Без да е ясно кой е направил атентата, хората жадуват за възмездие. Тълпите се насочват с бързи крачки към клубовете на комунистическата партия – Синдикалния дом на улица „ Кирил и Методий “ и Народния дом на Лъвов мост. Екзалтираните жители се разделят на два потока. Първият клуб е атакуван с камъни и тояги. Намиращите се вътре под паника се изпаряват при типа на разяреното голям брой и летящите твърди предмети.
Сред разяреното море от протестиращи се издига небрежно скърпен афиш с надпис: „ Искаме възмездие за почтените жертви “.
Някакъв мъж от намиращите се в постройката се опитал да усмири тълпата, само че бил премазан и откаран в болница в тежко положение. В рамките на няколко минути прозорците са изпочупени. Инвентарът е изцяло разфасован. Разрушителната сила е толкоз мощна, че никой не се сеща даже да открадне нещо. Всички документи и книги са изгорени, само че до сериозен пожар не се стига.
След отдръпването на тълпата от постройката са останали единствено стените Парчета от изпочупени маси, столове, порти, черчевета и печатарска техника се валят в прахоляка. Клубът на Лъвов мост в столицата има още по-незавидна орис.
Нападателите проникват вътре и стартират да разрушават. Един възрастен мъж се появява победоносно на балкона на втория етаж и с крясъци „ ура “ и „ да живей България “ приветства множеството. След като изпочупват всичко, което намират вътре, нападателите подпалват клуба и той изгаря до основи. Покрай него, изгаря и складът на кооперация „ Освобождение ”.
Въпреки случаите след обяд тържествата не престават, все едно нищо не се е случило. Празничното въодушевление е възобновено. След като задоволяват жаждата си за отплата, погромаджиите се връщат в центъра и се включват в уличните купони. По градинките са устроени училищен забави. Раздават се гратис кебапчета. Вечерта се вършат банкети. Евтините зрелища бързо заличават загатна от утринните събития и не разрешават на страха да вземе превъзходство.
Извършителят на атентата остава неразкрит, макар че оповестената премия за главата му доближава галактическата стойност от един милион лв.. Вестниците популяризират схема на атентатора, само че това не оказва помощ. Няма даже обвинен. Тиражират се спорни клюки по адрес на незнайния бомбаджия. Всичко това обърква следствието и тушира публичния интерес.
Погромаджиите се отървават единствено с мъмренеи то най-вече от пострадалата страна. Не е за подценяване и фактът, че просветният министър Стоян Омарчевски през 1921 година вкарва нов правопис в българския език. Това е посрещнато с злост от консервативните измежду и и от съперниците на Български земеделски народен съюз, чийто министър в държавното управление на Стамболийски е реформаторът Омарчевски. Тези среди фанатично считат, че премахването на буквата е офанзива против знаците на българщината.
Столичните екшъни на 24 май стават мотив и за почистване на политически сметки. Комунистите се дистанцират от атентата и упрекват държавното управление в провокация. Основанията за това са няколко. Предишния ден министър Омарчевски посетил някои високопоставени комунисти и ги заплашил с думите:
„ Вардете се на празника да не извършите някое предизвикателство! “ Към това алените прибавят и съзнателното безучастие на полицията.
Управляващите жигосват комунисти и анархисти.
В деня преди атентата, по време на тържествено заседание в Народния спектакъл, е имало провокации от страна на група комунисти. Същия ден анархистите разлепват из цяла София апели, в които приканват да не се чества 24 май, тъй като бил капиталистически празник. Инцидентите са идеалният мотив за държавното управление да се разправи с съперниците си отляво.
В столицата са осъществени всеобщи арести на подозрителни лица. Задържани са деятели на Българска комунистическа партия, а домовете им са обискирани. Следствието открива, че млада комунистка от Кукуш предизвестила предния ден свои земляци да не вървят на тържествата, тъй като „ ще се случи нещо ”.
Криминалистите, от своя страна, настояват, че бомбата е с дребна мощ, и атентаторът не е желал да убива. Истината и до момента не е разкрита.
Интерпретациите на събитията са пречупени през призмата на политическите пристрастия. Изразените отзиви от политици и криминалисти са надалеч от гледната точка на естествените хора, за които атентатът е чудовищно закононарушение, жертви на което стават почтени деца, а погромите са изблик на долните скотски пристрастености на тълпата.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ